Цвети Кирилова: Анализ на френската и българската култура (Европейски комуникационни практики)

Posted on април 26, 2021 by petarkanevdoktora

Култура е понятие, което няма как да се определи само с една дума. Това понятие е сбор от най-различни дефиниции. Най-общо казано може да кажем, че културата е свързана с възпитанието, езикът, също и с храната, с различни предмети, характерни за дадена страна, също и религията е тясно свързана. Много антрополози и социолози изследват културата на различните държави в много аспекти, започвайки от манталитета на хората, държанието им, та чак до начинът на живот. Културата е нещо, което е оформено още от раждането на даден човек, в дадена страна, защото още от когато се роди, детето е възпитавано по начин, научавано на определени навици, присъщи за страната в, която е родено , приело е дадени ценности, предавани от хората около него. Това са хората от неговата семейна среда- родителите и учителите, също и приятелите. Може би един от най-видните изследователи, занимаващи се с културните взаимоотношения е Хеерт Хофстеде. Той е виден психолог, който „дешифрира“ различията в комуникацията на различните култури, оприличавайки културата, като един „Софтуер на ума“ и разработва методика, чрез която по емпиричен път достига до пет измерения на националната култура. Смята се, че той с всяка години е допринасял с все повече проучвания и знания в тази област.

Всяка култура, независимо от коя държава е дадена личност, има своите прилики, но и разлики с останалите. Има свои отличителни черти, чрез които можем лесно да предположим от коя държава е даден човек и да го „откроим “ от тълпата. Може да се каже, че културата, както и ценностната система са динамично нещо, те подлежат на промени в периода на времето. За всяка една култура, нещо, което е много ценно и потребно, както и едно от най-важните качества, е именно- диалогичността, която е важна за просперитета на държавата, както в културен, така и в икономически план, защото капсулирането и необщуването между различните държави не води до нищо добро, т.е. стига се до деградация във много отношения. Като цяло европейските народи имат повече сходства помежду си, отколкото огромни разлики, които да предизвикат „културен шок“. Най-популярните сходства са свързани с общочовешките аспекти, като фолклорът, на дадена държава, като в почти всички страни го има, както и всички хора от дадена страна имат чувства, има добри и лоши хора, умни и глупави т.н.

Измерителите на националните култури на Хофстеде са 6 на брой. Първият е свързан с отдалечеността от властта или по-точно до колко дадена култура е приела обикновените хора да бъдат в контакт с властта (което може да бъде и служители с шеф, граждани с дадена институция и др.). В това отношение българската култура отива към крайност, защото хората не искат да имат дори най-малък досег до дадена институция , правят всичко възможно да избегнат контакт с властта, а според Хофстеде това е пряко свързано със земеделието и е характерно за повечето култури , които имат допирни точки с него. Пример за това са бирниците, от едно време или т.н. длъжностни лица, които събират данъци и такси. Това засяга хората , които искат да опазят добитъка и производството си, понякога дори скривайки ги, за да може бирникът да не ги вземе. Това е същински пример за това как хората са отдалечени от властта. Но има и едни 30%, които изискват от властта. А пък французите имат много близки до нашите нива на отдалеченост от властта. Те приемат, че има йерархичен ред, но в тяхната култура, от малки са възпитавани на една емоционална зависимост и е приета справедлива степен на неравенство. Властта при тях не е позиционирана само в големите компании и правителството, но и на географско територия и пример за това , е че всички пътни магистрали водят до Париж.

Вторият измервател на Хофстеде е свързан с това дали дадена култура е индивидуалистична или колективистична. Индивидуалистичната култура е свързана с обществото, което приема различните хора, с по-екстравагантен стил, уникалност и неповторимост. А пък за колективистичните култури , е важно кой какво ще каже, те се придържат към групата и правят всичко възможно за да бъдат приети добре от обществото. Българската култура в това отношение е с ниски нива на индивидуализъм, но по последни данни това се променя, заради новите поколения, които започват да проявяват такива качества. За сега по-високи нива има колективизмът , но не толкова със значение на колективност и на задружност, а по-скоро като придържане към типа „като другите“, иначе няма как да бъдеш част от колектива, защото ще си по-различен от другите и за това ще бъдеш отхвърлен. Мога да дам пример с една моя случка- веднъж разхождайки се по центъра на София видях три момичета, които ми направиха впечатление, защото бяха облечени доста екстравагантно и много стилно, но най-голямо впечатление правеше момичето, което се намираше по- средата между другите две и носеше в ръката домашният си любимец, който беше някакъв вид гущер, беше му сложила дори каишка, на много хора правеше впечатление и сякаш се възмущаваха, защото за нашата култура е най-често срещано човек да води на каишка кученце, но не и гущер. Във Франция индивидуализмът се цени много, защото и самата държава е различна и разнообразна. Тя има собствен стил. Нивата на индивидуализма според Хофстеде са много повече от 50%. Там е изключително добре погледнато на човек, който е различен и отличаващ се от останалите. Французите са хора с темперамент , защото са много склонни към експерименти, за което често са наричани и несериозни. Те имат склонност да импровизират и показват различни новости, които са свързани и с различни области – с културата, в начина на обличане, дори в областта на храната и ресторантите. Има една емоционална независимост, която е придобита още от ранни години, която учи всички на ценностите, че всеки един човек е различен и трябва да не се съгласява и придържа винаги към „групата“ и общоприетият начин на поведение, което е свързано със стила, начина на обличане и т.н. Там всеки е открояващ се , а не съгласяващ се винаги със всеки и всичко. За тях това е много важно и го показват със своят бизнес, политически успехи, богатство, галантност и изтънченост на маниерите. Пример за нещо френско, което се отличава е френската мода, както и отличителните френски парфюми, които са с доста отличителни аромати, защото френската култура дава голямо внимание на парфюмерииното изкуство, но интересното е, че в много от френските парфюми основна нотка е именно българското розово масло, което е характерно за нашата страна-една отличителна черта на България. Също отличителна черта е френската кухня, тя е първата , която става световноизвестна и е символ на дързост и изисканост, налагайки се навсякъде по света, а пък самите французи имат огромно уважение към нея и като цяло към храната, защото никога няма да ходят по улицата и да ядат нещо. Нашата култура също има много традиционни ястия ,които се харесват на чужденците. Характерно за нашата кухня, е че повечето компоненти в ястията ни се обработват топлинно едновременно. В сравнение с другите кухни, в нашата кухня се използват характерни пикантни подправки, като : лук, чесън, лют пипер и др. , също и много ароматни подправки, от които много характерна е джодженът . Интересното е, че в нашата кухня, има доста регионални различия и във всяка част на България има нещо ново, различно и много вкусно, което да се опита.

Третият измерител на Хофстеде е свързан с мъжествените и женствените ценности в различните култури. Франция и България са с много близки резултати, като Франция, е с едва 3% разлика от нашата страна. Френската култура набляга на приятелските отношения и взаимопомощта , но има и едни 57%, които предпочитат другите ценности и е характерно за работническата класа. Французите могат да удължат обедната си почивка с 2 часа, но след това ще работят усърдно и ще наваксат цялата работа. За това са считани за едни от най-продуктивните работници. България е с ниски нива на мъжествени ценности, защото при нас женствените ценности- това да бъдеш грижовен, да се обграждаш с хора , с които да си спокоен и да се чувстваш добре , е по-важно. При нас важи максимата „работата, за да се живее“. Цени се предимно разбирателството и солидарността, а главна цел е благосъстоянието. Преобладаващи са женските ценности, но има и малка част от мъжките- човек да иска да доминира както в приятелска среда, така и в работна , потъпквайки всеки и всичко, само за да доминира , да достигне до върха, да получава по-голяма заплата и да има по- престижна позиция. Пример за това, че нашата страна е с по женствени ценности, е че ако предложат на някои работа, във компания, в която ще заеме много голяма позиция, на високо ниво и със завидно заплащане, но с лош колектив, в който има много кавги и неразбирателство; и работа на която ще взима ниска заплата и ще бъде обграден от хора, които се уважават и ценят помежду си- българинът ще избере втората работа, защото за нашата култура са по-важни добрите отношения и това може да се види и от гостоприемството, което имат хората. Българите винаги постъпват гостоприемно и приятелски настроено. Например, ако сравним с Франция, там има и много регионални различия , които при нас са малки или изобщо липсват. Във Франция, в различните части, хората са с много различен темперамент и възгледи. В южната част са сърдечни и гостоприемни и когато им отидеш на гости ще те приемат добродушно ,разбира се ако и ти си настроен положително и с усмивка, за разлика от северната част, където хората са студени и некомуникативни личности, по-затворени са и не предразполагат към по-приятелски отношения. А пък ние в нашата страна нямаме големи различния в различните „точни“ от картата на Българи. Например нещо много характерно за нашата култура , е че когато някои ни дойде на гости , винаги ще поканим да влезе даден човек, за да го почерпим с нещо , а така показваме , че сме приятелски настроени.

Четвъртият измерител на Хофстеде се занимава с тревожността за бъдещето. Всеки един човек изпитва през живота си тревожност в дадена степен, но това трябва да бъде в някакви граници , защото може да доведе до много лоши последствия. Измервателят и за двете култури е със сходни резултати. В България, когато има някаква по-трудна ситуация, хората първо започват да се оплакват, да казват, че нищо няма да се получи и нищо не е наред. Не гледаме първо от положителната страна на нещата, а песимистично, без самоувереност за бъдещето, за нас няма тази първосигнална реакция, да кажем и да помислим, че всичко ще протече по план, както ние искаме. Французите също имат сходство с нашата култура. Те искат всичко да им бъде структурирано и по план. Те са култура, която иска да бъде подготвена за предстоящи ситуации, а не да бъде изненадана, за това са добри и в разработване на сложни технологии, защото предвиждат всяка ситуация и структурират нещата. Французите са хора, които имат нужда от закони, за да чувстват, че нещата са под контрол и задължени да спазват правилата.

Петият измервател на Хофстеде е свързан с краткосрочно и дългосрочно настроените култури. Краткосрочно настроена култура е например циганската, която живее ден за ден, мисли какво има сега, но не какво ще е нужно за бъдещето. Нашата култура е с доста големи проценти в областта на дългосрочно настроените култури. Българинът е готов да работи усърдно, да пести и да се лишава , за да може да направи нещо за бъдещето ,както за себе си, така и за децата си. Ние сме доста загрижени за бъдещето. За нас е важно да осигурим средства за образование, не се наслаждаваме на момента, който е „тук и сега“, а гледаме винаги бъдещето на децата и останалите поколения да бъде уредено, да има къде да живеят и да бъдат спокойни. Например българите спестяват пари, за да купят къщи или апартаменти, за да осигурят „покрив“ на децата си. Французите също са като нас. Те са прагматици, вярвайки, че всичко е за бъдещето, склонни са към пестеливост.

Шестият измерител на Хофстеде е свързан с това дали дадена култура е склонна да прости за нещо, което не е характерно за нея. Този измерител е с много драстични и видими различия. Например според Хофстеде, едва 13% от българите са склонни да простят, а от французите – 48%. Според измервателя хората от българската култура не биха простили за грешка, която не е характерна за културата. Или пък ако простим за нещо се придържаме към девиза „Прощавам, но не забравям“. Не сме много толерантни и не прощаваме лесно, доста сме обидчиви и например ако някой е обидил, някой от семейството ни с нещо , сме склонни въобще да не проговорим дори и на поколенията след това. Французите не са такива и според измервателя имат доста високи нива на толерантност , постигайки резултат, който е по средата. Проявяват снизхождение , имат интерес единствено към вътрешното равновесие, посветени са на щастието и насладата от живота и доминиращо при тях е да имат баланс, за това са склонни да простят нещо, което не е присъщо за културата им, защото проявяват спокойствие към всичко. Могат да бъдат по-груби единствено, когато някои е направил някаква забележка, свързана с културата им, защото за тях, тя е необходим елемент, за да се чувстват щастливи и пълноценно. Те не крият любовта си към радостта от живота и не случайно казват, че „изкуството и професията им е да живеят“ , но и те като нас имат един техен френският скептицизъм и съмнение в нещата, но не е толкова голям като нашия, защото те гледат на живота малко „отвън“, те виждат „играта и започват да я играят“, това за тях е пълноценен живот.

Интересни факти за Франция:

Французите обичат да се конкурират във всяко едно отношение, показвайки, че са на много високо ниво в много аспекти.
Процесът на професионално обучение във Франция не е толкова към овладяване на знания, колкото до това да се овладее езикът. Още от ерата на Френската революция има закон според , който в официалните сфери в цялата страна може да се използва само литературен френски език и така всеки, който владее роден език, се смята за образован във Франция. А и Франция е на първо място по Нобелови награди за литература в света.
Французите много често купуват цветя за вкъщи, но не за специален повод, а просто за да внесат красота в къщата си.
Франция е най-популярната дестинация за почивка по света, с повече от 82 милиона посетители годишно.
Ежедневно във Франция се издават по две нови готварски книги и не случайно френската кухня е най-популярната в света.
В някои кафенета във Франция, ако влезете и не поздравите, кафето ще ви струва много по-скъпо отколкото е.
Бирата във Франция се смята за нещо много луксозно и се пие само при специални случаи.

Интересни факти за България:

България е единствената страна в Европа, която не е променила името си от основаването си през 681 година
Най-старото златно съкровище в света /Варненското, на около 6 000 години/ е намерено в България
Българите клатят глава за „да“ и кимат за „не“, обратно на другите народи;
Българите са на второ място в света по международния IQ тест
България се нарежда на трето място в Европа по брой археологически паметници след Италия и Гърция.
България е втората страна в Европа с най-голям брой естествени минерални извори. България е рай за СПА туризъм.
Българското кисело мляко е най-доброто в света. Бактерията Lactobacillus bulgaricus се среща само в България.
Бългapия пpoизвeждa дo 85% oт poзoвoтo мacлo в cвeтa. Poзитe, oтглeждaни в Poзoвaтa дoлинa нa Бългapия (Kaзaнлъĸ), ca ocнoвнa cъcтaвĸa в пpoизвoдcтвoтo нa пapфюми.

Библиография

https://www.hofstede-insights.com/country-comparison/bulgaria,france/
Д-р Петър Канев.//„ Хеерт Хофстеде: културата като „софтуер на ума“- разлики в кодовете и ценностите на общуването в различните културни системи “.//cominfblog,26.09.2016г.<линк>(прегледан на 02.04.2021г.)
„Информация за френската култура!“.//kursove.net,2011.<линк>
Франова.Милена.//„ Културни специфики на междуорганизационното сътрудничество“.//lib.bg,.<линк>(прегледан на 02.04.2021г.)
Баро,Доминик.Милар,Люк.„Радостта от живота по френски“.Превод.Радка Митова.София,Ера,2020.197с.
„20 забавни факта за Франция“.//blog.karat.<линк>(прегледан на 05.04.2021г.)
„Характеристики на манталитета на Франция. Интересни особености на френския манталитет“.//mpradist.ru.<линк>(прегледан на 05.04.2021г.)
„20 любопитни факта за България, които си струва да знаете“.//economic.bg,09.04.2018г.<линк>(прегледан на 05.04.2021г.)
„Любопитни факти за България, които много българи не знаят /а би трябвало“.//debati.bg.12.11.2020г.<линк>(прегледан на 05.04.2021г.)
Иванова, Вероника.//„35 любопитни факта за Франция“.//peika.bg.14.08.2019г.<линк>(прегледан на 05.05.2021г.)