Меритокрация – управление на най-достойните – това е недържавната форма на власт в такива племенни общества, при които вождът се избира с единодушие от всички пълнолетни мъже заради качествата му (защото е „кадърен“), а не по родов или кланов принцип. Той е естествен лидер на племето, а властта му не се унаследява от потомците му, а от следващия най-надарен за водач представител на общността.
При усложняването на племето възниква монархическото управление, при което властта става еднолична и се предава по наследство на първородния син на княза.
Преди да възникне държавността монархическата власт във войнстващите племена може да придобие форма на клептокрация – власт на грабителите и поробителите, варварство.
„Клептокрация“ е термин, с който Джаред Даймънд в книгата си „Пушки, вируси и стомана“ определя властта на крадците и грабителите. Варварските общества се управляват на този принцип -чрез насилие на по-силните и по-богатите, които поробват и експлоатират безогледно по-слабите и беззащитните, без да имат никакъв ангажимент към тяхното добруване. Властта се унаследява от децата на вожда, чието основно качество е възможността да насилва себеподобните си, грубата сила. В това отношение властникът е подкрепян от своите „хранени хора“ – шайки от груби воини и от главатари на богати родови кланове, които чрез терор групово ограбват населението и го принуждават да им се подчинява. Рекетът над народа, чрез който варварските господстващи елити се обогатяват във преддържавните варварски общества напомня на нашите мутренски времена от 90-те години на ХХ век. По-влиятелните принуждават по-бедните да им плащат, без да им дават нищо в замяна на това.
Цивилизация и държавност – според Даймънд, означава обществена система, при която събраните от населението средства да се използват за общото благо. От строене на сгради до осиновяване на деца. Принципа на властта не е родов. Князете и управляващите елити имат авторитет, не защото са единородци или съплеменници с поданиците си, а защото са техни благодетели. При държавността възниква данъчната система (събиране на средства от народа за държавата, с цел да се поддържа общото благо – армия за защита на населението, инфраструктура, държавно продоволствие, администрация, религиозен живот, съдилища, организирана търговия и др.)
На територията на днешен Китай държавността възниква изключително рано – още през новокаменната епоха, през неолита (около 7 хиляди години пр. Хр.). В този регион на човечеството възникват едни от най-първите земеделски градски цивилизации с писменост, заченати още в края на Ледниковия период, преди около десет хиляди години, които претърпяват истински разцвет през новокаменната епоха (неолит) – те се намират в Кореа и в няколко различни части на днешен Китай. Ранните китайски държави са малки и противопоставени по между си, защото са организирани на родов, племенен и етнически принцип.
По времето на Лао Дзъ и Конфуций (6 век пр. Хр.) все още не съществува единен Китай, а пет различни държави, които постоянно воюват по между си и в зависимост от завоеванията си се намират в различни отношения на васалитет една към друга. Опустошителните сражения между петте княжества се превръщат в истинско бедствие за народите от региона и остро поставят въпроса за доброто управление и поддържането на мир, хармония и благоденствие пред тогавашните учени, мъдреци, книжовници и администратори от държавните елити. Докато Лао Дзъ е бил държавен служител, който се е отвратил от дворцовия живот и в зряла възраст се оттегля като отшелник в планината, то Конфуций цял живот се стреми да въведе принципите на етичното управление отвътре в политическия живот, включително сред господстващите елити в петте княжества. Етиката на Конфуций възниква първоначално като спор с неговите опоненти от школата на легистите. Легистите вярват, че човек се ражда по природа зъл и егоистичен и само законите, страха от наказание и насилието могат да гарантират, че хората няма да проявят изцяло злината си. Обратно на легистите, Конфуций е убеден, че бебета се раждат по природа добри, а се озлобяват по-късно, заради лошото и несправедливо отношение, което търпят от родителите си в семейството. За това, според него, етичното и човеколюбиво отношение между членовете на семейството може да запази и да развие естествената доброта на човека и да го научи да бъде добродетелен, когато съзрее.
През 222 г. пр. Хр. един убеден легист – князът на държвата Цин – Цин Шъ Хуан успява да завладее и напълно да унищожи и пороби останалите четири княжества. Той става първият китайски император и основава Китайската империя – свръх-държавата, която от тогава нататък не е преставала да съществува и продължава да доминира в света до ден днешен. Това вероятно е първата в света национална държава, в която цивилизационната идентичност на поданиците е определяща дали са „китайци“, а не етническата им принадлежност. Следствие на това днес дори официалният език на КНР „мандарин“, на който говорят съвременните китайци всъщност е само литературен – т.е. „неетнически“, свързан е с писмен, а не с устен генезис и еволюция и е единствено книжовен. Този език се е развил с хилядолетия писане на литература, вестници, административни укази и интензивна кореспонденция.
През 222 г. пр. Хр. с възкачването си на престола първият император Цин Шъ Хуан заповядва да изгорят всички конфуциански книги и да екзекутират всички конфуцианци. След падането на династията Цин обаче конфуцианството се възражда отново и постепенно става официална норма в двореца и сред господстващата класа на книжовниците-адмистратори – т. нар. мандарини. С течение на времето конфуцианската етика се превръща в основа на ценностната система не само в Китай, а и във всички държави в Далечния Изток, които подражават на високата китайска цивилизация – Корея, Япония, Виетнам. Това продължава и до ден днешен.
Конфуций
Впрочем в етическо отношение всички религии си приличат – всички (освен сатанизма) проповядват доброто и отхвърлят злото, но често самите те не са на висотата на своите собствени проповеди. В свещените текстове на всички големи религии срещаме един и същи поразително еднакъв текст, който е изведен като основна етическа норма – „Не прави на другите онова, което не искаш те да ти направят на теб“. Тази сентенция откриваме и в будизма, и в християнските евангелия, и в Корана, а дори и в текстовете на Конфуций в Китай. Тази норма е прието да се нарича „Златното правило на етиката“ – тя е прието да се смята за общочовешката универсална нравствена норма, защото се среща на всякъде сред хората, а човек може да я открие и да я споделя, дори и когато няма никаква религия – просто от собствения си жизнен опит.
Етиката на Конфуций
- Златното правило на етиката – то е универсално защото се среща в почти всички религии. То гласи „ Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб.“
- Ци (душа) – жизнена енергия. Може да се разболее и да умре. Ако човека живее правилно ЦИ може да живее вечно.
- Човечност (човеколюбие) – човека се ражда добър, но губи добротата си докато с него са се държали лошо като малък в семейството му. Затова добтите отношения в семейството са ключово важни за тази етика. Моделът на конфуцианската етика е доброто семейство. От там идват всички останали базови термини в тази етическа система:
- Синовна почит – почитта към по-възрастните. Човек на доверие приема че по-възрастните и по-високо поставените му мислят доброто и той трябва да е безусловно лоялен.
- Бащина обич (грижа) задължава по-високопоставените да се грижат за по-младите и по-ниско поставените като за свой деца. Това се отнася също и за фирмите. Ако не се държат както трябва тези под тях могат да се противопоставят
- Братска обич – тя изисква тези който са на едно ниво да се подкрепят и обичат все едно са братя и сестри.
Класическият Китай (222 г. пр. Хр. – 1949 г.) се управлява от учените с висше образование – мандрарини. Всеки човек от мъжки пол може да влезе в държавната власт, ако държи изпит.
В Китайската империя нуждата от ежедневна кореспонденция и от постоянно разпространение на управленски декрети на територията на цялата огромна държава води до възникването на забележителни културни практики и технологически нововъведения. Въведен е общ за всички народи държавен език, който не е устен, а е предимно писмен, литературен – “мандарин”. Ролята на писарите, литературите и писмено грамотната администрация в империята става огромна, до степен, че в един момент именно “професорите” стават най-висшата класа в Китай и дори престолонаследниците трябва да се явяват пред тях на литературен изпит, за да могат да станат императори и да не загубят привилегиите си. Литературният изпит е отворен за всички мъже от всички народи и класи в империята, като в случай, че го издържат (което е изключително трудно), те могат да станат част от държавната администрация, а семействата им се сдобиват с привилегии и биват “повишени” с една класа по-нагоре в обществената йерархия. Нуждата от постоянно писане и разнасяне на еднотипни писма и управленски декрети и разпореждания ежедневно на територията на цялата империята пък довежда до разработването на технологията на печата. Вместо един и същи императорски указ да се преписва стотици пъти, той бива изрязван като печат и разпечатван в необходимите екземпляри за броени минути. Тази технология бързо бива възприета и от литераторите – започва масовото печатана на литературни произведения и на книги с разнороден характер, включително на романи, на поезия и на енциклопедии. Така Китайската империя осъществява една от най-значимите революции в историята на комуникациите – печатането на книги и документи. Може би именно това е и една от причините китайската цивилизация да продължава да съществува и да се развива без никакви исторически прекъсвания от дълбоката древност до наши дни.
Печатната комуникация за пръв път е изобретена в Китай и много векове по-късно е усвоена и в Европа. Печатарската машина води до възможност за притежаване на книги от всяко домакинство в държавата, от достъп до образование за всеки и от там – до масова образованост, до усложняване на държавната администрация и до доминацията й в обществото, до възникване на вестници и списания – на печатните медии, които от своя страна пораждат и поддържат масови идеологии (в това число и самите нации) и превръщат популярните романи в основно възпитателно средство и в образец за подражание при възпитанието и формирането на личността на човека. В индивидуалното си развитие хората откриват и усвояват тази революция в тинейджърска възраст и в първите години на младостта.
Йерархия в класически Китай:
- Председателя на държавната изпитна комисия – той е най-високо във властта
- Поземлената аристокрация – земеделци. На чело на тази аристокрация е императора
- Военните – главния генерал на империята
- Производителите
- Търговците
- Просяците – те могат да просят само ако спазват законите за просене.
Други гилдии:
- Гилдията на цветята – образованите жени който се занимават с изкуство. Ако една жена влезе в нея тя трябва да се откаже от правото да има деца.
- Гилдията на сватовничките – уреждат бракове те са и астроложки.
- Класата на разбойниците монаси – от там произлизат всичките бойни изкуства
Даоизмът
- Ин и Ян – трябва да се постигне баланс между противоположностите. Човешките общества трябва да се учат от природните феномени. Ако се постигне такъв баланс Ци (душата) става безсмъртна. Това също е и хармонията межди доброто и злото. Когато това равновесие се наруши стават природни бедствия
Бъдете като водата – Лао Дзъ
Блестящите дворци;
Обрасналите с тръни поля;
Празните хамбари;
Обличането на разкошни дрехи;
Носенето на остър ланец;
Яденето до пренасита;
Трупането на богатства –
Това са блясъци на грабежа.
Това не е пътят.
Който наистина управлява хората, действа в съгласие с природата.
Лао Дзъ
Даоизмът е в основата на китайската популярна култура – от приключенските романи за монаси-разбойници, владеещи даоистки бойни изкуства, свръх-популярни още през 12 век (например „Крайречно царство“) до съвременната кунг-фу мания и филми като „Тигър и дракон“ на Анг Ли.
.jpg)
Печатарските технологии са и една от причините, поради които популярният роман достига своя разцвет за пръв път в Китай, родината на печатното слово.
Публикуваната през 18 век многотомна сага “Сън в алени покои” на Цао Сюецин представлява връх не само в китайската литература, но е и едни световните шедьоври, достигани някога в този жанр.
Както пише един от големите познавачи на китайската литература Роберт ван Хюлик този тип романи се отличават с много по-голяма сложност от европейските – героите и сюжетните линии са много по-многобройни и не са задължително преплетени в единна история, а връзките по между им често са непреки и по-скоро идейно естество.
Илюстрация от Гай Ци към печатното издание на „Сън в алени покои“ от 1773 г.
В това отношение те повече приличат на историите, които се разиграват в реалния живот.
Сагата “Сън в алени покои” пресъздава по забележителен начин невероятната сложност и чудната противоречивост (чудото на живота) и многообразието на човешкия свят на всичките му равнища – мечти, сънища, чувства, мисли, надежди, действия, психология, бит, стопанство, политика, семейство, класи, културни традиции, нрави, взаимодействия и противоречия. Една от забележителните особености на този роман е и ясната осъзнатост за парадоксалния характер на действителността, на живота и на свръх-сложния свят на човека, което е в духа и на китайската мисловна традиция.
Ето едно описания на парадоксалната сложност на света, което е поместено още в началните страници на книгата на Сюецин:
…………………………………………………
“Кога лъжата стане истина –
и истината е лъжа.
Където нищото броят за нещо –
там и нещото е нищо”.”
― Цао Сюецин, Сън в алени покои, том I
В древнокитайската традиция класическите мислители Лао Дзъ и Конфуций предават идеята за свръх-сложността на социокултурния и природния свят, вътрешната му противоречивост и парадоксалната взаимозависимост и баланс на противоположностите – ин и ян. По същото време принц Сидхарта – първият Буда – в Индия достига до идеята, че това, което наричаме свят е илюзия – мая.
Будистка и чан-будистка етика
Будизмът възниква в Индия и по-късно е привнесен като основна религия в Китай.
Будизмът в Индия:
Индийската цивилизация е построена на основата на обществената сегрегация (разделение) – кастово общество. Това означава,че човек от една каста не може да общува с хора от друга каста.
Голям проблем на обществената комуникация в индийската цивилизация е затвореността и сегрегацията, липсата на контакт и на досег между отделните касти, невъзможността за преминаване от една каста в друга, невъзможността човек да бъде нещо друго, освен това, което е социално предопределено за кастата му, невъзможността да пътува, да се среща и да общува с различни хора, които не са от неговата каста, невъзможността индивидът да се развива личностно, както и незаинтересоваността му към социалните проблеми и страдания на другите, които не са от неговата каста. Именно тази кастова хипер-сегрегация на обществото е атакувана и преодоляна от будизма, особено чрез житейския пример на самия му легендарен основател Сидхарта Гуатама – Буда. Примерът че дори престолонаследникът на най-висшата каста може по собствени избор да напусне кастата си и да живее като аскет сред най-бедните, с цел именно да облекчи тяхното страдание и с мотив – единствено състраданието към най-мизерните и най-измъчените – това е пример, който всеки един човек може да последва, независимо от коя каста произлиза. Будистките манастири дават възможност за алтернативен живот на хората, които не се чувстват в кожата си в собствената си каста и имат по-високи очаквания за жизнения си път, отколкото родата им е предопределила. Манастирският живот им дава възможност да се развиват личностно. Но освен това монасите са и медиатори между съсловията в индийското общество, а манастирите и са място за среща – те са единствената обществено приета допирна точка на хората от различните касти, които се тълкуват като равни, защото социалната им сегрегация е просто една илюзия – мая, според будизма. Манастирите са също така и цел на поклоннически пътувания – т.е. те стимулират и правят възможно пътуването на съсловия и социални групи, които обикновено са закрепостени да не напускат определените за тях места на обитание.
Будистите вярват в прераждането на душата след смъртта в друго тяло, което се ражда в момента, докато някой умира. Те проповядват, че животът е страдание и за да се освободим от страданието трябва да се освободим от живота и от самата реалност – т.е. да престанем да се прераждаме след смъртта. Будистите вярват, че нашата съдба (карма) в този ни живот е породена от грешките, които сме направили и от злото, което сме причинили в предишния си живот. Например, ако не сме се примирили с някой свой враг в предишния си живот, то е твърдо вероятно в следващия си живот ние да се родим в едно семейство с него – врагът ни ще се е преродил в същото семейство, в което сме се преродили и ние – той може да бъде наш брат, майка или баща, защото кармата изисква справедливостта да възтържествува и ние да се помирим с врага си. По подобен начин, ако сме причинявали зло на своя слуга в следващия ни живот, то той ще бъде наш господар и той ще ни причинява същото зло в следващия ни живот. Ако човек в този си живот живее като говедо, то е твърде вероятно да се прероди в следващия живот не в човек, а в говедо – това ще е неговата карма, а ако живее като червей, най-вероятно в другия живот кармата да го принуди да се прероди в червей и тепърва да трябва да минава отново целия цикъл на преражданията и страдания от червея до човека. Не може да се освободи от живота-страдание никой, който не е надмогнал своя егоизъм и който не се е пробудил за истината, т.е. който не станал „Буда“ (пробуденият), което се постига с дългогодишни техники, практики и упражнения – както физически (напр. Кунг-фу, йога), така и емоционални, умствени – концентрация (медитация) и нравствени (състрадание към болките на другите и добри дела за облекчаване на чуждите болки).
ЗНАЧЕНИЕ НА ЕТИЧЕСКАТА КОНЦЕПЦИЯ НА БУДИЗМА:
.Будизмът развива ценностите и практиките на състраданието и на отказа от себичност. Многообразието е ценност , а различните пътища до възвисяването са еднакво приети – няма униформизация и унификация, която да се толерира от будизма. В някои свои форми будизмът води и до изолация и отчуждение от Другите, затваряне в себе си или в малки изолирани общности, пасивност. Култът към личността на учителя понякога придобива причудливи форми на деспотизъм, прилагани под претекст, че така ученикът ще се научи да преодолява своя егоизъм. От друга страна будистките ритуали създават връзки на съпричасност и общо състрадание между хората в будистките култури, Версиите на будизма в Западна Европа и САЩ придобиват небудстки измерения на популярна мода, съчетана със индивидуалистка и егоистична мотивация – за лично, а не за общностно щастие, за психическа хармония, която лекува от стреса, но е лишена от идеята за обществена активност и за служба на Другите. Основната ценност на будизма състраданието е силно неглижирана на Запад. Често западните будисти се стремят не да надмогнат реалността, за да победят злото като Буда, а да се скрият от реалността, за да се правят че не виждат злото наоколо си. Същевременно източният будизъм се развива в някои особено значими насоки – най-забележителните от които са свързани с планетарния авторитет на радикалното ненасилие на гандизма и отчасти на Далай Лама.
През ХХ век традиционният индийски будизъм търпи трансформации в положителна посока и е обновен и осъвременен – не само чрез проповедническите гастроли на Запад и популярния след 60-те години т.нар. „трансцедентален будизъм“, но и като политически модел на нравствено поведение – въплътен в жизнения пример, нравственият пуризъм и комуникативното политическо поведение на Махатма Ганди и последователите на гандизма, който се е превърнал в един от символите и идеалите на милиони алтернативно мислещи хора по целия свят.
Политиката на Махатма Ганди –
- Състрадание към всеки
- Категоричен отказ от насилие
- Категоричен отказ от компромиси
Чан-будизмът в Китай: Специфичният китайски будизъм – чан-будизма – се смесва с духовните традиции на конфуцианството и даоизма и образува странна амалгама, в центъра на която е отхвърлянето на социалния консерватизъм на нравите, личностната себереализация и интензифицирането на обществените комуникации. Макар че традиционното китайско общество далеч не е толкова затворено и закрепостено като индийското и всеки мъж има възможност чрез държавния литературен изпит да попадне от най-нисшето директно в най-висшето съсловие – това на книжовниците академици – на държавната администрация, а всяка жена би могла да стане поетеса, художничка, танцьорка, музикантка или да властва над най-властните мъже в качеството си на висша куртизанка от „съсловието на цветята“, ако не е удовлетворена от затворения живот, който е принудена да води, когато се омъжи. Но, както отбелязва китайският писател Лин Ютан, единствено будизмът дава възможност да излезеш извън строгите и свръх-консервативни норми на китайската обществена йерархия и извън формализирания церемониален начин на общуване между различните съсловия, който традицията на китайската цивилизация безусловно изисква да бъде спазен от всеки – от просяка до императора. Ютан посочва също, че единствено будизмът дава възможност на обикновените омъжени жени да излязат от дома си веднъж месечно, с цел да посетят будистки храм, да поговорят с монасите и да се покаят и изповядат, а понякога дори да пътешестват за големите празници на дълги разстояние до отдалечени провинции, за да отидат на поклонение в някой прочут будистки манастир. Именно будизмът в Китай дава възможност на целия женски род да пътува, да се среща и да общува с широк кръг от най-разнообразни хора. Тази спасителна от гледна точка на обществените комуникации роля на чан-будизма е истинска благодат и частично освобождение от изолацията, както за жените, така и за другите най-ощетените и закрепостени съсловия в тази цивилизация. Чан-будистките храмове и обители са всъщност и място за срещи на тези, които по правило не се срещат. Под знамето на състраданието към всяко живо същество, те са едно универсално средище на общуването във всичките му възможни форми – от индивидуалното до групово-колективното, от устното до писменото. И не случайно именно там процъфтява медиацията и възникват иновации и революции в комуникационните технологии и практики – хартията, печатът, вестниците, стихосбирките, енциклопедиите, романите, изкуството на калиграфията и на епистоларната кореспонденция, дори печатната машина, изобретена в Китай през 9 век именно от чан-будистки монаси, както посочва големият китаист Каменарович.
Дзен-будизмът в Япония: Още по-съществена като отдушник за обществените комуникации е ролята на дзен-будизма в Япония, където той винаги е бил опозиция и коректив на официалната имперска политеистична религия шинтоизъм и е почти единствен проводник на емпатия и човечност в жестоките и насилнически по същността си традиционни обществени нрави и конвенции в страната на изгряващото слънце.
Трябва да се има предвид същевременно, че будизмът не е панацея, а също така създава и множество проблеми в обществените комуникации в източните култури. От една страна те са свързани с измамата и злоупотребата – от абсолютната, неконтролируема и неоспорима власт на будистките лидери – особено на Далай Лама в Тибет – до корупцията, лицемерието и шарлатанството на част от будистките монаси и духовници. От друга страна доведената до крайност будистка аскеза се превръща в отрицание на живота, в отказ да се живее и да се поема обществена отговорност и в крайна сметка – и в отказ да се общува, водещ до пълна изолация на индивида, отчужден от всички и от всичко в препоръчваното от будизма бездействие, в мълчание и непрекъсната медитация.
И все пак и до ден днешен будизмът е включващ, а не изключващ в рамките на обществените отношения. Ако за другите световни религии – за християнските църкви, за юдейските и ционистките диаспори, за ислямската умма – е проблем техните последователи и членове да са будисти, то за будизма не е никакъв проблем последвалите пътя на Буда да са едновременно с това и даоисти, конфуцианци, хиндуисти, шинтоисти, анимисти, шаманисти, тотемисти, християни, мюсюлмани, юдаисти или дори атеисти.
- Буда – означава пробуден. Самоусъвършенстване на личността . Първия Буда и основател е Сидхарта той е принц по рождение който се отказва от властта и парите за да освободи всички хора от страданието. Затова най-важната етическа концепция е състраданието чрез което се побеждава егоизма или самолюбието (източника на страданието). За да го постигне той трябва да мине през умствени, душевни и физически тренировки за постигане на съвършенство. Според тях душата се намира в диханието за това първата стъпка е да постигнеш съвършенство в дишането , втората степен е контрол на тялото и мускулите, третата е тренировка на ума (медитация) и четвъртата степен е състрадание
Състрадание – означава да се грижиш за някого повече отколкото той се грижи за теб.
Те вярват че в животните има човешка душа. Те за това не се хранят с месо.
Нирвана– да станеш Буда означава да изпаднеш в състояние на Нирвана, който е изпаднал в състояние на нирвана е се казва че е успял да излезе от илюзията затова всеки Буда може да променя реалността.
Според Индийски разбирания целия свят е илюзия (мая на индийски)
За будистите няма противопоставяне между религиите
Виж още по темата:
Петя Рачева-Кирилова – Могат ли европейците да разберат Конфуций, а китайците – Христос?
Свали и прочети файла за Конфуций от тук: konfucii
Още учебни материали по темата ИЗТЕГЛИ ОТ ТУК: religii
Ползвана литература:
Каменарович, Иван П., Класическият Китай, Изд. Колибри, С., 2010
Кюнг, Ханс, Проект за световен етос, Изд. Критика и хуманизъм, С., 2003
Даймънд, Джаред, Пушки, вируси и стомана, Изд. „Изток-Запад“, С.,
Ютан, Лин, Бит и душевност на моя народ, изд. Изток-Запад, С., 2015
преподавател на УниБИТ
Култура и комуникация 