ЕВРОПЕЙСКА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА – ВЪВЕЖДАНЕ НА
БЕЗУСЛОВНИ ОСНОВНИ ДОХОДИ (БОД) В ЦЕЛИЯ ЕС
Никой човек не е роден добър гражданин и никоя нация не е родена
демократична. По-скоро и двете са процеси, които продължават да се развиват във
времето. За целите на настоящата разработка е добре първо да изясним какво е
демокрация. Думата демокрация произлиза от гръцките думи “demos”, която означава
народ, и “kratos”, която означава власт. И така демокрацията може да бъде определена
като „власт на народа“, начин на управление, който зависи от волята на народа.
Демокрацията е форма на управление, при която държавната власт произтича от
народа чрез консенсус – консенсусна демокрация, чрез провеждане на референдуми –
пряка демокрация или чрез избрани представители – представителна демокрация.
Така, дефиницията на демокрация допуска различни интерпретации, както по
отношение на смисъла на понятието „народовластие“, така и по отношение на
неговото практическо приложение – както ясно се вижда от огромното многообразие
на политически системи, които изявяват претенцията да бъдат демократични.
Съществуват различни дефиниции за конкретното съдържание на демокрацията,
но още от Античността се смята, че равенството и свободата са нейни съществени
характеристики. Проява на тези принципи са равенството на всички граждани пред
закона и равният достъп до властта.
Хората често говорят, че държавите „стават“ демокрации, когато започнат да
имат относително свободни и открити избори. Но демокрацията включва много
повече от избори и наистина има повече смисъл да мислим за идеята за волята на
хората, отколкото за институционални или гласуващи структури, когато се опитваме
да оценим колко демократична е една държава. Демократичните системи могат почти
винаги да бъдат по-добре отразяващи повечето желания на хората, и по-добре
реагиращи спрямо тяхното влияние. С други думи, има възможност да бъде подобрена
„човешката“ част на демокрацията, чрез включване на повече хора в процеса на
взимане на решения. Има място и за подобряване на „властовата“ или „волевата“ част
на демокрацията, чрез предоставяне на по-реална власт на хората.
Най-явните начини за участие в управлението са да гласуваш или да се
кандидатираш за пост и да станеш представител на народа. При демокрацията, обаче,
става въпрос за нещо повече от гласуване и съществуват редица други начини за
ангажиране в политиката и управлението. Ефективното функциониране на
демокрацията, всъщност, зависи от обикновените хора, които използват тези други средства, колкото е възможно повече. Ако хората само гласуват веднъж на всеки 4 или
5 години – или не гласуват изобщо – и ако те не правят нищо друго в това време, не
можем да кажем, че управлението наистина се извършва „от хората“.
II. ОСОБЕНОСТИ НА Е-ДЕМОКРАЦИЯТА
Не можем да отречем, че световната глобализация и съвременният технологичен
напредък влияят практически върху всички основни области на живота и социалната
организация. Те се отразяват пряко и върху развитието на демократичните системи и
демокрацията като цяло. В последните години, като естествено следствие от прогреса
на комуникационните технологии и интернет средата, в управлението се въвежда
електронната демокрация. Тя подкрепя и засилва традиционната демокрация
посредством ИКТ и може да допълва демократичните процеси чрез добавяне на
елементи на гражданска ангажираност посредством различни онлайн дейности.
Инструментите за електронна демокрация могат да допринесат за по-активно
гражданство чрез подобряване на участието, прозрачността и отчетността при
вземането на решения, като поддържат механизмите за демократичен надзор, с цел да
се предостави на гражданите по-значим глас в политическия живот.
Терминът „e-демокрация“ (електронна демокрация) включва използването на
информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в подкрепа на демократичните
процеси на вземане на политически решения, участие в тези процеси на гражданите и
усилване на представителната демокрация.
Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и
Организацията на обединените нации има три нива на e-участие – информация, съвети
и активно участие, съответстващи на три основни цели:
•да се увеличи информационната достъпност и откритост;
•по-голямо участие на гражданите в обсъждането на различни политически и
обществено значими проблеми;
•овластяването на гражданите при определяне на политиките.
Първите две цели са реализират чрез електронни инструменти и участие,
изградено на принципа „отгоре надолу“, което позволява на гражданите да бъдат
информирани за текущите политически събития, както и реагиране при инициативи
на правителството, докато третата цел разчита на инструменти за участие, въз основа
на принципа „отдолу нагоре“, според която гражданите са не само потребители на
държавната политика, но и нейни създатели.
Основните области на проявление на е-демокрацията са следните: е-парламент;
електронно правителство; е-правосъдие; е-управление; е-законодателство; е-избори;
електронно гласуване; е-референдуми; е-консултации; е-изследвания; електронни петиции; е-кампании; е-информация; е-медии; е-околна среда; е-образование; е-
обучение; е-сигурност, е-граждански инициативи и др. Те са развити в различна
степен в различните европейски държави.
Електронната демокрация и електронното правителство са сред фундаментите
на разбирането за информационно общество или общество, базирано на знания.
Ключова роля за появата и утвърждаването на електронната демокрация имат ИКТ и
техните възможности за облекчаване разпространението на информация за
политически въпроси и тяхното обсъждане. Новите технологии осигуряват по-широко
демократично участие на отделни граждани и групи, по-висока прозрачност,
отчетност на демократичните институции и процеси.
Огромният обхват на интернет и социалните медии, ниските разходи за
комуникация, достъпът и споделянето на информация в мрежата в съчетание с все по-
големия брой часове, който потребителите прекарват във виртуалната среда,
стимулират и превръщат интернет пространството в привлекателна среда за
политически послания и участие в демократичния живот. Нараства ролята на
социалните медии в реализиране на механизмите на електронната демокрация. Ако се
съди по интереса на гражданите към социалните инструменти, може да се твърди
уверено, че новите уеб-базирани приложения ще бъдат ключов компонент на
електронната демокрация в следващите години и ще съдействат за повишаване
степента на онлайн участие на гражданите в политическите процеси. Все по-важна
става ролята на мобилните технологии и безжичните комуникации в сферата на
електронната търговия, електронния бизнес и електронните услуги. В съчетание със
социалните медии те се използват все по-осезаемо в политическите процеси. Може да
се очаква, че ще съдействат за преодоляване на недоверието към правителствата,
ниската изборна активност, повишаване ефективността на правителствените органи и
по-голяма прозрачност в дейността им.
Електронната демокрация се превръща в инструмент за поддръжка на
политическата активност и осигуряване на по-голяма отговорност и прозрачност на
действията на различни политици и партии. E-демокрацията може да бъде инструмент
в една демократична среда, в която правата на човека и върховенството на закона се
наблюдават и се прилагат стриктно. Свободата на словото и наличието на свободна и плуралистична медийна среда представляват необходима предпоставка за използване
на предимствата на електронната демокрация. Електронната демокрация съдейства за
повишаване участието на гражданите и групите, позволява на тези, чиито гласове се
чуват по-рядко или по-слабо, да изразяват своите възгледи, и способства за
равноправно участие. Това може да доведе до появата на по-колективни форми за
демокрация и вземане на решения.
Електронната демокрация засяга всички сектори на демокрацията, всички
демократични институции, всички нива на управление, а така също широк спектър от
други явления и процеси в обществото. Електронната демокрация предоставя
допълнителни възможности за развитие на социалните връзки между гражданите и
неформалните групи и сдружения. Влиянието на електронната демокрация зависи от
демократичната същност на държавата и държавните органи, степента на
съблюдаване от тях и гарантиране на правата на човека и правата на малцинствата, а
така също от равнището на демократичните процеси, включително активното
политическо участие на гражданите.
Обществото в Европа, както и в България, желае модернизация на изборния
процес и добро управление чрез модерни технологии. Наблюдават се засилваща се
активност и граждански инициативи чрез ИКТ, в резултат на които се ползват
интензивно електронни петиции; европейски граждански инициативи, софтуер за
електронни референдуми.
III. ЕВРОПЕЙСКА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА (ЕГИ)
В свой доклад от 16.02.2017 г. Европейският парламент изтъква значението на
Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) като средство за ангажиране на
обществеността в политическия живот на ЕС и за нейното пряко участие в него и
обръща внимание, че е важно свързаните с нея бюрократични изисквания да бъдат
опростени и ускорени и ИКТ да се използват в по-голяма степен, например чрез
цифрови платформи и други съвместими с мобилни устройства приложения, с цел
този важен инструмент да стане по-лесен за ползване и по-широко разпространен,
което би позволило на гражданите по-лесно да получават и обменят информация
относно съществуващи или потенциални ЕГИ, така че да могат да участват активно в
обсъжданията и сами да подкрепят инициативите.
От 01 април 2012 г. всеки гражданин на държава, членуваща в Европейския съюз
може да инициира Европейска гражданска инициатива, като за целта трябва да осигури организатори – поне 7 граждани на Съюза, пребиваващи в най-малко 7
държави-членки и сформира граждански комитет, който отговаря за подготовката и
внасянето на гражданската инициатива в Комисията. След приключване на
подготовката съответната инициатива трябва да се регистрира в онлайн регистъра на
специално разработения сайт на Комисията, предоставяйки следната информация на
един от официалните езици на Европейския съюз:
- Насловът на предложената гражданска инициатива;
- Предмет и цели на предложената гражданска инициатива;
- Разпоредбите на Договорите, които според организаторите са относими към
предложеното действие; - Данни на седемте членове на гражданския комитет;
- Всички източници на подкрепа и финансиране за предложената инициатива
към момента на регистрацията.
Комисията прави проверка дали инициативата отговаря на изискванията и
регистрира предложената гражданска инициатива в срок до 2 месеца след представяне
на искането. След това инициативата се публикува в онлайн регистъра под уникален
регистрационен номер и представляващият гражданския комитет получава достъп до
защитен акаунт на сайта, чрез който могат да се управляват следващите етапи от
осъществяването на инициативата. Добре е инициативата да се предостави и на други
официални езици за включване в регистъра. след регистрацията гражданският
комитет разполага с 12 месеца, за да събере необходимия брой изявления за подкрепа
най-малко от 7 страни членки, спазвайки изискването за минимален брой
поддръжници от всяка страна. За събиране на изявления за подкрепа може да се
ползват само формуляри, съответстващи на образците, предвидени в приложение III
на Регламента. Събирането на изявления за подкрепа може да се осъществява на
хартиен носител, по електронен път чрез използване на усъвършенстван електронен
подпис, чрез онлайн система, като задължително трябва да се уведомят органите за
защита на личните данни в страните членки, в които ще се събират изявления за
подкрепа. Изискванията за поддръжниците са следните: да са граждани на ЕС, да са
на възраст, която им позволява да гласуват на избори за Европейски парламент.
След като се съберат необходимия брой изявления за подкрепа, трябва да се
поиска от съответните национални компетентни органи във всяка страна членка,
удостоверение за броя на валидните изявления, събрани за съответната страна.
Националните органи извършват проверката в срок до 3 месеца. На база на тази
проверка се получава удостоверение по образец, с което се удостоверява броя на
действителните изявления за подкрепа за съответната държава-членка, след което
следва внасяне на гражданската инициатива в Комисията чрез формуляр по образец,
като задължително се представя и информация относно получената помощ и
финансиране. Комисията публикува незабавно гражданската инициатива в регистъра.
Нейни представители се срещат с организаторите, за да могат те да обяснят подробно
повдигнатите в инициативата въпроси. Организаторите имат възможност да
представят инициативата си и на публично изслушване в Европейския парламент.
В срок до 3 месеца Европейската комисия излиза с официално съобщение, в
което излага подробно своите правни и политически заключения, действията които
смята да предприеме, ако има такива, както и причините за своето решение, след което
започва законодателна процедура, ако реши да предприеме последващи действия във
връзка гражданската инициатива.
IV. ЕВРОПЕЙСКА ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА – ВЪВЕЖДАНЕ НА
БЕЗУСЛОВНИ ОСНОВНИ ДОХОДИ (БОД) В ЦЕЛИЯ ЕС
На 15 май 2020 г. в онлайн регистъра е регистрирана Европейска гражданска
инициатива, с официално представени следните предмет и цели:
Предмет – да се започне въвеждането на безусловни основни доходи в целия ЕС,
които обезпечават материалното съществуване на всеки човек и възможността да
участва в обществото като част от икономическата му политика. Тази цел трябва да се
постигне в рамките на компетентностите, предоставени на ЕС от Договорите.
Цели:
• Искане Европейската комисия да внесе предложение за безусловни основни
доходи в целия ЕС, които да намалят регионалните различия с цел засилване на
икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС.
• Постигане на целта на съвместното изявление на Европейския съвет,
Европейския парламент и Европейската комисия от 2017 г., в което се заявява, че за
да водят борба с неравенството, „ЕС и неговите държави членки ще оказват също така
подкрепа за ефективни, устойчиви и справедливи системи за социална закрила, които
да гарантират основен доход.“
Инициативата има необходимия граждански комитет, състоящ се от 7 граждани
на Съюза, пребиваващи в най-малко 7 държави-членки, като представител на
комитета е Klaus SAMBOR, австрийски гражданин, но не е маловажно да се отбележи,
че един от авторите на инициативата и член на комитета е български гражданин –
Ивайло Кирилов. В момента тече текущото събиране на изявления за подкрепа с краен
срок – 25 март 2022 година. В България инициативата се популяризира от Фондация
„Синята птица”.
Ако Гражданската инициатива получи поне един милион подписа за подкрепа и
броят на поддръжниците в седем или повече държави от ЕС надвишава съответната
национална квота, Европейската комисия трябва да започне работа по изпълнението
на предложението на инициативата. След това Комисията може да препоръча на
Съвета на ЕС да формулира предложение, свързано с Безусловния базов доход, за
общите насоки на икономическите политики на държавите-членки и на Съюза, и да
докладва своите констатации на Европейския съвет. Въз основа на заключението на
Европейския съвет, Съветът на ЕС може да приеме препоръка, установяваща тези
общи насоки.
С участието на около 7% от световното население, тази Европейска гражданска
инициатива се счита за най-голямата кампания за Безусловен базов доход в света. Тя
ще се проведе в 27 държави-членки на ЕС, на 24 различни официални езика (и на
повече от 60 местни езика), като обхваща общо население от около 450 милиона души.
В регистрираната Гражданска инициатива е дефинирано определение за
безусловен основен доход с цел по-добро разбиране на нейния предмет и цели.
Безусловният основен доход (БОД) не замества социалната държава, а по-скоро я
допълва и я преобразува от компенсаторна в еманципирана социална държава.
Безусловният основен доход се дефинира въз основа на следните четири
критерия:
• Универсален – БОД се изплаща на всички без проверка на имущественото
състояние. Той не подлежи на ограничения, свързани с доходи, спестявания или
недвижимо имущество. Всеки човек, независимо от своята възраст, произход,
гражданство, място на пребиваване, професия и т.н. да има право да получава този
доход. Инициативата настоява за общоевропейски, гарантиран, безусловен основен
доход.
• Индивидуален – всеки човек (всяка жена, всеки мъж и всяко дете) има
индивидуално право на БОД, защото това е единственият начин да се гарантира
неприкосновеността на личния живот и да се предотврати упражняването на контрол
върху други хора. БОД няма да зависи от семейното положение, съжителството или
конфигурацията на домакинството, нито от дохода или имуществото на останалите
членове на домакинството или семейството. Това дава възможност на хората да вземат
самостоятелни решения.
• Безусловен – като човешко и законово право БОД не зависи от никакви
предварителни условия, било то задължение за започване на платена работа, за
демонстриране на желание за работа, за участие в общественополезен труд или за
поведение в съответствие с каквито и да е роли на половете.
• Достатъчно висок – сумата трябва да осигурява достоен стандарт на живот,
който отговаря на социалните и културните стандарти в съответната страна. Със
сумата трябва да се предотвратява материалната бедност и да се предоставя
възможност за участие в обществото. Това означава, че нетният размер на БОД трябва
да е поне над прага на риска от изпадане в бедност съгласно стандартите на ЕС, което
съответства на 60 % от т.нар. национален медианен еквивалентен разполагаем доход.
В страните, където повечето хора имат ниски доходи и поради това медианният доход
е нисък, трябва да се използва алтернативен показател (напр. кошница от стоки и
услуги) за определяне на размера на основния доход, за да се гарантира достоен живот,
материална сигурност и пълно участие в обществото.
Според инициативата БОД е основна мярка за постигане на целите по отношение
на човешкото достойнство, свободата и равенството, които са посочени в основни
документи на Европейския съюз.
Всъщност това е втората Европейска гражданска инициатива за Безусловен
базов доход. Първата е проведена през 2013-2014 г. и е получила над 285 000
подписа. Тогава официалната цел от 1 млн. подписа не е постигната, но шест държави
– България, Словения, Хърватия, Белгия, Естония и Холандия са достигнали и
надминали своите квоти за подписи, а Унгария е била близо до постигане на тяхната.
За новата Европейска гражданска инициатива организаторите очакват много по-голям
успех от 1 милион подписа, поради повишаване на осведомеността относно
Безусловния основен доход и разширяването на мрежата от поддръжници на
БОД. Инициативата е една от първите Европейски граждански инициативи, която
използва нова система за събиране на подписи за подкрепа. Наред с други начини,
подкрепата вече може да бъде изразена с помощта на електронни средства за
идентификация, като например национална лична карта.
Въвеждането на Безусловен базов доход, както се казва в Инициативата,
гарантира материалното съществуване на всеки човек и възможността му да участва
в обществото като част от неговата икономическа политика, и намалява регионалните
различия с цел засилване на икономическото, социалното и териториалното
сближаване в ЕС.
Общите принципи на Безусловния базов доход, които са безусловност,
универсалност, индивидуалност и достатъчност за достойно съществуване, са
изложени в Приложението към документа, както и разпоредбите на Хартата на
основните права на Европейския съюз и други договори, които въвеждането на
Безусловен базов доход ще приложи. Останалото, като например най-добрият избор
от многото възможни методи за финансиране или разделението на компетенциите
между ЕС и държавите-членки по отношение на детайлите на Безусловния базов
доход, ще бъде обект на допълнителни обсъждания, по-специално по време на
разискванията в институциите на ЕС.
Анализирайки представената Европейска гражданска инициатива трябва да
очертаем възможните проблеми и пропуски, плюсовете и минусите в подготовката и
реализацията на инициативата.
Плюсове на инициативата:
- С БОД, както е определен чрез четирите критерия, се реализират всички
ценности, посочени в чл. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) – зачитане на
човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата
държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата,
които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в
европейското общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията,
толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и
мъжете. Той осигурява безусловна материална сигурност и пълноценно участие в
обществото в съчетание с равенство между всички хора. - Според Хартата на основните права на Европейския съюз „Човешкото
достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава.“ Достойнството на
личността трябва да включва възможността за свободен и отговорен живот в
обществото. С БОД се дават свобода и отговорност на всеки човек, като се премахват
екзистенциални и административни ограничения, както и изключването от социалния
живот. - БОД помага на гражданите да се идентифицират с Европейския съюз и
гарантира политическите им права. Той подпомага реализирането на основните права.
„Достойнството на човешката личност е не само основно право само по себе си, но
представлява фундамент на основните права.“ БОД за всички ще бъде силен сигнал,
че ЕС се отнася сериозно към правото на „достойно съществуване“.
- Според чл. 5 от същата Харта „никой не може да бъде заставян да извършва
принудителен или задължителен труд“. Съгласно Международната организация на
труда принудителен или задължителен труд „означава всяка работа или служба,
изисквана от лице под заплахата на каквото и да е наказание и за която това лице не
се е съгласило доброволно да я извършва“. При много от настоящите схеми за
минимален доход и социални системи, предоставянето на социални обезщетения
може да бъде прекратено при определени условия. С БОД се премахва практиката,
принуждаваща получателите на социални помощи под условие да започнат работа,
която иначе биха отказали. - Съгласно чл. 6 от Хартата „Всеки има право на свобода и сигурност“. С БОД
се подпомага свободният избор на личен начин на живот, уреждането на личните
социални отношения и решението на всеки човек дали да участва в социално и
икономическо сътрудничество. С тази свобода би трябвало да се повиши
отговорността за благополучието на другите. Заедно със защитата, осигурявана от
настоящите социални системи, БОД е най-добрата гаранция за финансова сигурност
при боледуване и безработица. - Според чл.15 на същия горепосочения документ „всеки има право да работи
и да упражнява свободно избрана или приета професия“. БОД улеснява извършването
на свободно избран или поне приемлив труд. В рамките на много от настоящите
социални системи необходимостта от стоки и услуги с цел оцеляване, заедно с
различни административни изисквания, ограничава свободата на човек да избира
професия и го принуждава да приема неподходяща платена работа. - Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС)
„Съюзът може да предприема инициативи, за да гарантира координирането на
социалните политики на държавите членки“. Социалните политики на държавите
членки могат да бъдат координирани, за да се предотврати понижаване на социалните
стандарти. Общата мярка за всички е въвеждането на БОД, отговарящ на четирите
определени критерия. Държавите членки имат компетентност за адаптиране на БОД
към съществуващите национални социални системи. - Като плюс при популяризацията на инициативата можем да посочим и факта,
че в повечето участващи държави това се случва и с помощта на ИКТ – чрез уеб-
страници и популяризация в социалните мрежи, което би могло да доведе до по-бърза
и масова осведоменост на обществото във връзка с мероприятието. България не е
изключение в това отношение. Фондацията, поела инициативата у нас я популяризира
чрез интернет страница, както и в социалната мрежа.
Минуси на инициативата:
- В много проучвания са описани различни начини за въвеждане (стъпките) и
финансиране на БОД. В рамките на тази европейска гражданска инициатива обаче, не
се предлага конкретен начин. Лично според мен, това е минус на инициативата,
защото в по-бедните държави-членки, където социалните системи са слаби, има риск
гражданите да не подкрепят инициативата, тъй като не виждат реална възможност
това да се случи поради липсата на необходимите финансови средства в хазната. - Използвайки национален медианен еквивалентен разполагаем доход като база
за определяне на БОД в различните страни, това ще доведе до нови неравенства между
гражданите на отделните държави-членки. - Няма яснота как ще бъде финансиран този безусловен основен доход в
различните държави – дали от националните социални системи, дали чрез набиране и
разпределяне на европейски фондове или по друг начин. - За въвеждане на БОД е необходимо много голямо преустройство на
съществуващите социални системи в различните държави-членки, както и на
националните законодателни рамки, което е бавен и сложен процес. - В държави като България с големи, маргинализирани етнически общности
като ромската, въвеждането на БОД би могло да доведе до неконтролируем прираст
на населението в тези общности, както и до деградация и пълна незаинтересованост
от участие в трудовия процес.
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ПРЕПОРЪКИ
В заключение от направения анализ следва да се отбележи, че плюсовете на
европейската гражданска инициатива са повече, но някои от маркираните минуси са
толкова съществени, че изглеждат непреодолими, особено за някои държави-членки.
В подкрепа на тази хипотеза идва и доказателството от неуспеха на предходната
такава гражданска инициатива през 2013-2014 година, когато до крайния срок на
инициативата са събрани само 285 000 подписа. В настоящата ЕГИ, 7 месеца след
старта на събирането на подкрепа, са подадени едва 112 401 изявления, което
очевидно води към предположение за неуспех на инициативата. Като препоръки за
евентуалното постигане на крайната цел от 1 млн. подписа за подкрепа, можем да
отбележим, както необходимостта от сериозна информационна кампания за
осведомяване на обществото относно съществуващата инициатива, така и нуждата от
допълнителна информация, която да бъде фокусирана върху разясняването на
неясните моменти, касаещи стъпките за въвеждане на БОД, вариантите за
финансиране на БОД в отделните държави членки и т.н.
Използвани източници:
- Канев, Петър. Цикъл лекции по Е-демокрация. София, 2021.
- Демокрация. BG.WIKIPEDIA.ORG. [link], (06.04.2021)
- Демокрация. COUNCIL OF EUROPE. WWW.COE.INT. [link], (06.04.2021)
- Доклад относно електронната демокрация в Европейския съюз: потенциал и
предизвикателства. [link], (06.04.2021) - Велкова, Десислава. Европейска гражданска инициатива. Как идеите ни могат да
променят европейското законодателство. [Презентация], (06.04.2021) - Eвропейски съюз. Европейска гражданска инициатива. WWW.EUROPA.EU. [link],
(06.04.2021) - European Citizens’ Initiative for Unconditional Basic Income 2020-21. [link],
(06.04.2021) - Сините птици. WWW.THEBLUEBIRDS.ORG. [link], (06.04.2021)
- „Ивайло Кирилов: 840 лева за възрастен, 420 лв. – за дете, и край на сивата
икономика“-интервю, WWW.MARICA.BG. [link], (06.04.2021) - Договор за Европейския съюз. [link], (06.04.2021)
- Харта на основните права на Европейския съюз. [link], (06.04.2021)
- Договор за функционирането на Европейския съюз. , [link], (06.04.2021)
преподавател на УниБИТ
Култура и комуникация 